кои фактори обуславят агресията

Кои фактори обуславят агресията
Детето
Конкретният темперамент на детето и вече усвоените от него социални умения имат определящо значение за способността му да се справи с агресията в себе си и околните. Темпераментът (или характерът) е тази част от личността, за която се приема, че е генетично обусловена. Докато децата са още малки, те проявят три основни типа характери – лесен и податлив (за щастие, най-често срещан), страхлив и чувствителен и раздразнителен и труден. За да избере работещия подход към детето си, всеки родител трябва да е наясно с характера, пред който се изправя.
Семейството
Нивото на стрес и съотношението на положителни и отрицателни моменти в отношенията в семейството влияят на процеса на „научаване” на агресията. Децата, независимо от вродените черти на характера си, копират поведението на възрастните около себе си, наблюдават и имитират начина, по който родителите им овладяват гнева и раздразнението си.
Обкръжението
Някои проучвания твърдят, че в детската ясла (градина и по-късно училище) са налице предпоставки за чести прояви на агресия. Например: доказано е, че високата температура и/или препълнените с деца помещения повишават нивото на агресия сред дребосъците.
Културата
Днес децата неизбежно са подложени на влиянието на различните медии. Моделите на поведение, които виждат по телевизията (понякога дори в детските предавания), нерядко показват „решаване” на проблем чрез физическо насилие. В детското съзнание властват оръжията на покемони и съвсем естествено те погрешно приемат, че „оръжието” е най-сигурният начин за защита и получаване на исканото.
Как изглежда детската агресия на различни възрасти
До 1-годишна възраст
Най-честите прояви на агресия при бебетата са две – прекомерен плач и хапане. Плачът е един от основните (и най-често практикуван) начин на бебето да говори с вас. Чрез него то ви казва, че се нуждае от нещо или не е доволно от друго. Ролята на родителя е да разбере от какво се нуждае дребосъкът и да му го осигури, преди недоволството му да е достигнало нездравословни размери.
До 2-годишна възраст
При 2-годишните дребосъци агресията най-често се появява, когато стане въпрос за играчки. За възрастните реакцията изглежда като сбиване, но всъщност детето се учи да защитава и отстоява своето – никой не твърди, че това е правилният начин, но в даден момент е единственият, който детето знае и може да приложи. Понякога то дори не може да каже: „Хайде да играем!”, а просто грабва чуждата играчка. Контролирането на подобни случки чрез силата на родителя или посредством наказание не учи детето на нищо добро, а в добавка го предизвиква да обмисля начини „да си го върне” следващия път. По-резултатната реакция е просто да отделите и разсеете детето от ситуацията, предизвикваща агресията му.
Хапането като агресия. Хапането се появява при малките деца обикновено когато им никнат зъбките или (колкото и да е чудно) когато искат да проявят любовта и привързаността си. Много е вероятно малкото ви съкровище просто да иска да ви целуне, но понеже не знае как, то хапе. Уместната родителска реакция би било спокойното, но ясно обяснение: „Не бива да хапеш – така боли!”. Когато хапането се случва между малчугани, те трябва веднага да бъдат отделени един от друг със същото обяснение.Никога не хапете детето в отговор, надявайки се така да му покажете какво ви е причинило – детето още няма съзнание за това, че вие имате чувства, различни от неговите. Дребосъкът не само няма да разбере посланието ви, но и ще се уплаши от агресията, която вижда във вас. Ако извикате от болка, отново ще уплашите детето, което още дори не познава чувството за вина и нуждата от извинение.
От 2- до 5-годишна възраст
На тази възраст и при проява на достатъчно разбиране, в повечето случаи родителите забелязват намаляване на агресията в поведението на децата си. Едно от най-съществените обяснения на това подобрение е вече усвоената способност за общуване и изразяване на мисли, чувства и потребности. От полза за вас и вашето спокойствие ще е да знаете какво да очаквате на този етап от развитието на детето си. Така ще сте по-склонни да проявите разбиране.
На тази възраст детето все още е убедено, че всичко и всички „се въртят около него” и няма съзнанието, че съществува и друга гледна точка.
Малките децата са на принципа всичко или нищо. Те не могат да разберат, че никой не е „само лош” или „само добър”.
На този етап децата все още не са в състояние да мислят за последствията.
Децата имат нужда от точни и ясни указания как да постъпват в различните ситуации – тези указания трябва да бъдат повтаряни достатъчно често.
Малките деца не са в състояние да различат „измисленото” от „истинското” – всичко, което виждат по телевизията, за тях е истинско и правилно.
Различните деца приемат „знаците” в общуването по различен начин. Възможно е към вашето дете да се приближи друго с идеята за обща игра, а вашият дребосък да възприеме ситуацията като враждебно натрапване, целящо отнемане на играчките му. Дори и да опитате да поясните ситуацията, дребосъкът ще срещне трудности в разбирането й по „вашия” начин – това не е достатъчно основание да се откажете.
Какво можете да направите
Единственият начин малкото дете да надрасне склонността си към агресия е: постоянство, ясни правила (дисциплина) и разбиране от страна на родителите. Децата имат нужда да научат позитивните начини за справяне със спорните ситуации. Родителите и грижещите се за децата са хората, които могат (и трябва) да зададат (и покажат) правилния модел на поведение в една позитивна семейна (и социална) среда. Конкретните стратегии:
Винаги търсете причината, отключила агресията на детето ви. По-важно от конкретната ви реакция е да откриете източника и да го елиминирате.
Когато откриете закономерността в агресивното поведение на детето, предупредете всички, които се грижат за него във ваше отсъствие (в това число и учителките от детската градина).
Обърнете внимание на средата – дали конкретна дейност или подредба в стаята предизвикват раздразнението на детето? Осигурете му достатъчно лично пространство. Ограничете играчките, предполагащи агресия – мечове, саби, пистолети…
Обяснете точно и ясно какво поведение очаквате от детето си – не спирайте да повтаряте изискванията си, докато дребосъкът не ги чуе и не започне да се съобразява с тях. Пред забраните от типа: „Не хапи!”, предпочитайте по-позитивното: „Когато хапеш, причиняваш болка. Ако искаш нещо, по-добре ми кажи!”.
Измислете списък на дейностите, с които може да разсеете детето от негативната ситуация – любима играчка (която винаги е с вас), разходка, „специално” място на детската площадка, рисуване (идеален начин детето да изрази емоциите си, без да навреди никому).
Използвайте близостта си с детето – когато усетите, че „назрява буря”, приближете дребосъка, за да усети сигурността на присъствието ви. Често това е достатъчно, за да успокои страстите, особено ако причината за агресията е усещане за „заплаха”.
Контролирайте детето си. Ако то наранява друго дете, може думите ви да не са достатъчни, за да го спрете. Трябва да отстраните детето си от „жертвата” и внимателно, но категорично да спрете насилието. Вашата роля е да проявите контрола, който на този етап липсва у детето ви. След време то ще е способно да осъществи този контрол само.
Ограничете времето, което детето ви прекарва пред малкия екран, и подбирайте разрешените за него предавания и филми. Отделяйте време заедно да гледате избраните предавания и коментирайте образите – така ще дадете правилна насока на детското възприятие.
Винаги оценявайте по достойнство макар и малкия напредък: „Видях, че се подразни и беше прекрасно, че успя да овладееш гнева си”. За самите вас ще е по-добре да се фокусирате в доброто поведение на детето си, вместо непрекъснато да виждате грешките му.
Обясненията за последствията от агресивното поведение запазете за моментите, когато детето е спокойно – идеалното време за подобни разговори е вечер преди лягане.
Ако никоя от приложените стратегии не дава резултат – консултирайте се с детски психолог.