Да обичаш истински, означава...

Американският семеен психотерапевт Харвил Хендрикс (Harville Hendrix) е описал в книга десетте важни крачки, които ни приближават към истинската любов.
♦ Да разбереш и приемеш, че да обичаш истински, е трудна работа.
♦ Да разбереш, че любовта има и скрита цел: да излекува онези душевни рани, които всеки от нас двамата носи в душата от детството си.
♦ Да се стараеш да видиш в партньора реален човек, пренебрегвайки собствените си илюзии и неоправдани очаквания.
♦ Да обичаш другия безусловно.
♦ Да градиш грижливо отношенията си с другия човек и търпеливо да ги усъвършенстваш всеки божи ден.
♦ Да разбираш, че желанията и потребностите на партньора са също толкова важни, колкото и твоите собствени.
♦ Да се довериш на своя партньор, отказвайки се от разрушителния човешки навик да бъдеш нещастен и недоволен човек.
♦ Да се научиш да виждаш тъмните страни на своята душа, но да не ги проектираш върху другия и да не го обвиняваш в това, в което би обвинил себе си.
♦ Да търсиш в себе си сили и възможности, които не ти достигат, без да очакваш от другия да изпълни някакви твои желания и да направи нещо вместо теб.
♦ Да говориш открито за своите потребности и желания с партньора си.

Истинските ни приятели...

Фалшът и лицемерието , доста често присъстват във взаимоотношенията ни. Ние доста често бъркаме "приятеля"с "познатия". Можем наистина да имаме много познати, но приятелите, хората , на които можем да се доверим, се броят на пръстите на едната ръка. В речниците по психология можем да прочетем:"Приятелството представлява специфична форма на междуличностни отношиния. Тя се основава на взаимна симпатия и се характеризира с искреност , готовност за помощ, доверие и чуство за отговорност в отношетията си с другия. За разлика от другарството, приятелството е по-малко зависимо от конкретната ситуация... Отношенията имат характера на истинско партньорство и се основават върху съществени личностни свойства"

Раздялата....

Един от най-трудните момента в живота ни е да се разделим с човек, когото сме обичали. Дали по ваше желание или заради липсата на чувства у партньора ви, раздялата никога не е лесна. Първо може би тази любов в действителност не е била точно такава, каквато сме си мислели, че е тя. Често си създаваме илюзии, на които сами започваме да си вярваме. Човекът, когото сме обичали, може и да не е този, когото познаваме. Това, което смятаме за голяма любов, може би е просто навик, превърнал се в наша втора природа. Когато отношенията ни приключват, ни липсва не толкова бившия ни партньор, колкото самите ние – такива, каквито сме били по време на тези отношения. Миналите ни отношения могат да ни влияят в продължение на години. За да се освободим от тяхната власт, трябва да се научим да се разделяме не само с чувствата си по отношение на партньора, но и със своето отношение към самите себе си, което е резултат от общуването с бившият. Анализирайте грешките си, пропуските на другия, слабите и силните ви страни във връзката или с други думи:Повтаряйте си „Времето лекува!”, защото наистина е така,може би!

Самочуствието

Самочувствието е начинът, по който човек мисли за себе си и начинът по който се справя с мнението на другите за него. То е това, което човек е убеден, че представлява - способности, компетентност, възможности за контрол върху събитията и социалната среда, психологически характеристики, качества и пр. Някои хора не успяват да разберат своята значимост и качествата, които притежават и се определят с ниско самочувствие. Те обикновено са неуверени във възможностите си и трудно се справят с предизвикателствата на живота, макар че не им липсват способности и компетентност. Това се изразява в страхове, нерешителност, необщителност, липса на инициативност, самоунищожение. При други хора се наблюдава демонстриране на самочувствие, което може да се окаже защитна реакция целяща да прикрие чувството на малоценност. Такива хора искат да са център на внимание, да властват над другите. Те задоволяват своите потребности, като ги прехвърлят върху друг човек и изискват от него да предприеме конкретни действия за задоволяването, като остава лъжливото усещане, че те сами са се справили. Създават илюзия за себе си, че са знаещи и можещи, демонстрират самочувствие, мислят си, че са повече от другите, не признават грешките си, но несъзнавано знаят, че това не е така. Има разминаване между образа, който имат за себе си и това, което са в действителност. Това се изразява в егоизъм, самонадеяност, самодоволство, самохвалство, нахалство. Също така е възможно някои характеристики базирани на пола, ръста, теглото и др. да са предпоставка за ниско самочувствие. Някои хора (най-често жените) оправдават ниското си самочувствие, като казват, че са грозни, дебели, нямат пари и др. Тези хора не търсят причината в себе си, а в обстоятелствата, в другите хора. Ако за човек са важни материалните придобивки, тогава това ще определя самочувствието му, което показва, че то зависи от ценностната система. Ниското самочувствие съпътства поведението на човек в отношенията му с близките хора, приятели, с непознати и като цяло е във връзка със социалните роли, които изпълнява.Малко хора се замислят какви са причините за това. Анализирайки себе си, човек може да открие, че проявата на ниско самочувствие е следствие на непознаване на себе си и своите възможности, незадоволяване на потребностите, неувереност, липсата на цел, проява на подчинение, липса на мотивация и др. Човек винаги има избор как да постъпва в различните ситуации, който може да осъзнае, приеме и реализира. В повечето случай избира пътя на най-малкото съпротиви. Много по-лесно е да обвини някой друг, отколкото да потърси вината в себе си. Човек се учи да живее, да анализира своите успехи и неуспехи, да управлява живота си. Тогава се появява и увереността за справяне с трудностите и желанието за реализация във всички области на живота - в личностен, професионален и семеен план, които са важни и значими за отделната личност. Когато е уверен в своите възможности, знае какво иска и как да го постигне и има поставена цел няма ниско самочувствие. Това показва, че когато са отстранени причините за него, то ще се елиминира. Когато човек не познава себе си и своите потребности, може да не осъзнае и задоволи желанията си. В същото време вижда как другите хора задоволяват своите нужди и се чувстват добре. Сравнявайки се с тях в него устава усещането, че те притежават качества, които той не притежава. Според него другите хора са по-значими, знаещи и можещи от него. Така самочувствието му намалява. Когато човек има цел и знае какво иска от себе си и за себе си поставя цел и я следва през цялото време.Да научим детето на самочуствие Разбира се, че обичаме децата си. Но как изразяваме това. Децата имат нужда постоянно да значт, че са обичани и много често не само с думи, но и с поведението си ни задават този въпрос. За тях това е нещо много важно, което ръководи живота им.Може да ги обичате много силно, но не забравяйте, че децата възприемат любовта ви предимно чрез действията ви. Може да изразите обичта си по много начини, с думи, с поглед. Показвате я когато говорейки с него, го гледате в очите, отделяте му цялото си внимание и го изслушвате. Физическите прояви са също толкова важни – разрошване на косата, пре­гръдка и целувка (при по-малките) или потупване по рамото, по коляното и по гърба (при по-големите).Помогнете на детето да изгради положително мнение за себе си