неделя, 9 декември 2012 г.

Сънищата


СЪНИЩАТА

Ако поставим един до друг сънищата на петдесетгодишен човек и изчислим времетраенето им, ще установим, че той е сънувал в продължение на пет години. Пет годи­ни! Ще рече, около 1800 дни или 45,000 часа...
Цели пет години от живота си е живял в друга вселе­на, в коренно различен от всекидневието свят. Виждал е хора, места, предмети, животни, които за него са били действителни. Нещо повече - прекарал е тези пет нощни години напълно вдаден в себе си и така е открил вътреш­ните си сили. Впрочем често се е озовавал и пред открех­ната към всемира врата.
Този дълъг нощен живот протича извън времето и пространството. И все пак сънуващият действа - той лети, рее се, плува, дирижира оркестри, носи се в небето напълно естествено и усеща всичко това като истинско. Пътува във времето - връща се към детството си или към местата на детството си. Мъртвите възкръсват и му говорят. Около него се разнасят гласове, понякога му се явяват кошмари.
Съществува следователно нещо като втори свят, пара­лелен на дневния. Често обаче, когато се събудим, съни­щата, колкото и да са били ярки, завинаги се изличават от паметта ни или поне така ни се струва. Къде са отишли?
Още малко статистика: ние спим през около една тре­та от съществуването си и една четвърт от това време е населено със съновидения.
Сънят е личното ни приключение
Нищо не е по-лично от съня. Той е съкровен акт, в него сме напълно разголени. Дълбоко скритото у нас излиза на повърхността. Не можем да контролираме този про­цес - сънят не е наше дело. Нямаме заслуга за него и не носим никаква отговорност нито когато е прекрасен, нито когато е ужасяващ. Сънят ни увлича но своите пътища, които следваме, без да се противим.
И все пак не е ли той плод на наша тайна инициатива, не сме ли най-откровени, когато сънуваме?
Истината за нас ни се явява в сенките на нощта. А със зората възкръсват представленията, постановките, при­видното, социалната игра, неискреното поведение. Тога­ва загърбваме простотата на битието. Затова е толкова важно да не скъсваме със сънищата и да се опитаме да открием какво означават.
Лъжа или истина?
Вярно ли е, че сънищата лъжат? Никой в наше време не споделя това мнение. Някои от .тях сякаш нищо не означават, но повечето, точно обратното, трябва да бъ­дат приемани на сериозно поне защото ги приемаме тъкмо така, докато спим! А и защото не е зле да си ка­жем, че всичко, което вършим, има значение и че всич­ко, сторено от нас, отговаря на някаква потребност. Иначе не бихме го сторили. Няма сън, който да не оз­начава нещо. Сънищата изразяват (или издават) погре­баните ни желания, скритите ни трудности; те обобща­ват преживяното и предизвестяват бъдещето на базата на сегашното ни поведение.
Сънят често има огромно значение, защото ни показ­ва какви сме наистина и какви можем да бъдем, ако опоз­наем неизползваните си измерения.

Няма коментари: