сряда, 22 април 2009 г.

любовта и общуването

Любовта и общуването
Според Робърт Стенберг структурата на любовните отношения се изгражда от 3 променливи – интимност, страст, обвързване. В зависимост от различните комбинации на тези съдържателни компоненти на любовта Робърт Стенберг определя 7 вида любов.
Интимност – чувство за близост. Тя се проявява по различен начин. Хората, които се обичат, се чувстват свързани един с друг и са мотивирани да направят живота на любимия колкото се може по-добър. Отличителен белег на интимността е взаимността на преживяванията в щастливи и трудни моменти. Ние сме готови да окажем подкрепа на любимите ни хора и очакваме подобно подкрепящо поведение и от тях. Любимите ни хора са ни симпатични и се чувстваме комфортно с тях. Общността на интересите, мислите и чувствата е решаващ фактор на интимността. Това измерение общност е предпоставка за трансформиране на чувството на симпатия и взаимно ухажване при романтичните отношения в по-трайни отношения, подобни на съпружеските.
Страст – отнася се към такива видове възбуда, които водят до физическо влечение и сексуално поведение в отношенията. Сексуалните потребности са важни, но не са единственият мотивационен фактор на страстта. Стимули могат да бъдат потребността от самоуважение, потребността да принадлежиш към двойката, потребността да получиш подкрепа в трудни моменти. Понякога близостта и интимността предизвикват страст, в други случаи – обратно – страстта предхожда интимността. Има и такива ситуации, когато страстта не се съпровожда с близост, а близостта със страст.
Обвързване – решението за обвързване може да бъде прозрение с краткосрочен ефект. Затова че конкретно лице обича друго. Дълговременното решение и обвързване предполагат вътрешно убеждение и по-конкретно както го определя Стенберг „вътрешно убеждение, задължение да се запази тази любов”. Този елемент е също така свързан с другите два елемента. В зависимост от вариациите на тези три качествено различни елементи на любовта Робърт Стенберг прави типология, в резултат на която диференцира 7 типа любов:
1.Симпатия/харесване – тя предполага интимност, но не страст и обвързване;
2.Страстна любов или влюбването от пръв поглед – има страст, но връзката не се развива до близки взаимоотношения на интимност и обвързване.
3.Празна (измислена) любов – има обвързване, без интимност и страст. Този тип връзка се проявява в привичните отношения, в които двойката остава заедно по навик или брачни двойки, които не предприемат раздяла илиразвод поради най-различни причини (материални – делба, морални - децата).
4.Романтична любов – тя е комбинация от интимност и страст. Това е бурна връзка, типична за първия етап на влюбването, но без решение за обвързване.
5.Сляпа любов или от типа „Холивуд”. Мъжът и жената се влюбват страстно един в друг, женят се пищно и показно без да се познават истински и без да са достигнали до интимност и взаимност на преживяванията. Има страст и обвързване, но няма интимност.
6.Любов другарство/партньорство или съпружеска любов. Тя представлява интимност и обвързване, но не и страст. Това може да представлява дълговременно приятелство, платонична любов, може да бъде и брак. В тази любов партньорите й са много близки и интимни, но сексът не е основен фактор.
7.Съвършената любов – има и страст, и интимност, и обвързване.

причини за гнева

Причини за гнева
Когато другите са ни наскърбили или не са оправдали нашето доверие, ние започваме да се гневим. Наскърбението, което ни е нанесено , почти винаги поражда гняв. Гневът е реакция на причинената болка, нараненост, загуба, на фрустрациите, свързани със ситуации, които не могат да бъдат контролирани от нас.Гневът е интерперсонален феномен и в повечето случаи е насочен към "значимия друг" . Изпитващият гняв е изложен на : физически проблеми, емоционална дистанцираност, враждебност, загуба на самоуважение, неуважение към другите, влошаване на връзките, напрежение. Гневът е свързан с яростта, възмущението, враждебността, раздразнението, досадата, отмъстителността, негодуванието, злобата, неприязънта, презрението, огорчението, омразата, беса ; разлюляването, отвращението, завистта, ревността, мъката.

Това са случаите, когато се чувстваме наранени или безсилни да изразим своите чувства или да се самоутвърдим. Тогава напиращият гняв ни кара да направим нещо, което може да се изрази в обида, нараняване, отмъщение или нещо друго. Когато се чувстваме разгневени на другия, ние сме изпълнени с възмущение и изразяването на гнева изглежда напълно сраведливо.За съжаление изразяването на гнева може да има и немалко вредни последици :
Гневът винаги е насочен към другия, за да сте сигурни, че ще му причините болка, за да видите болезнената реакция; ако успеете, можете да продължите и в бъдеще и така ще имате контрол, но ако гневната реакция е силна и загубите контрол върху нея, тогава болката, която ще причините, ще бъде много по-голяма от тази, която сте искали да причините, и тогава на вас могат да погледнат като на омразен и отмъстителен човек.
Ако гневът стане обичаем начин на реагиране , другият може да използва миналия си опит от срещите с гнева, за да се предпази от неговото действие и така да го обезсмисли.
Гневът може да доведе до отдръпване и отчуждение на другия, когато разгневени очакваме от другия да ни се извини за наранеността, в отговор той може да си отмъсти, като се отдръпне и затвори в себе си; това може да ни натъжи и нарани още повече, да засили страховете, че можем да бъдем отхвърлени и изоставени.
Ако гневът е силен и прерасне в отмъщение, това означава да се нанесе болка, която е много по-голяма от нанесената ми болка, гневът преминава в отмъстителност, която неминуемо ще породи у другия желание за не по-малка отмъсттелност, така отмъстителността ще започне да поражда по-голяма отмъстителност, което ще отрови отношенията.

Защо все пак така лесно се поддаваме на гнева и достигаме до враждебност към другия ?Може би основната причина е страхът да не ни укоряват, оскърбяват, насилват, използват, страгът, че другите ще ни възприемат като недостойни, нежелаещи да изпълняват задълженията си, когато сме безсилни да изразим своите преживявания и да отстоим позицията си.За да се сравим с гнева, много по-добре би било, ако се опитаме да го разберем, да открием разрушителните мисли, които го пораждат.
Нека да разгледаме следния диалог :"- Няма ли да дойдеш веднъж навреме!- Не ми казвай какво да правя! Не си точно ти човекът, който да ми държи сметка.- Но Аз се притесних, че ще закъснеем за твоята среща.- Този път наистина ме вбеси! Не искам повече да отивам никъде с теб !"Какво се крие зад изразения гняв ?След време разгневеният споделя, че мислите, които са му минали в този момент през главата, са: "Отново иска да ми покаже, че сам не мога да направя нищо и че ако не е тя, да се погрижи за всичко, даже и за моите неща, Аз ще се проваля.Ако тя действително би искала да направи нещо за мен, би трябвало да не ми говори така."
Тези мисли са задали възприемането на ситуацията като нараняваща, а в поведението на другия - като злонамеренои обидно, и това е отключило гнева. Може би при други мисли, представящи ситуацията не като оскърбяваща, чувството на гняв не би се проявило.За да се справим с гнева, е необходимо да погледнем на случилото се от друга гледна точка.