четвъртък, 5 ноември 2009 г.

възрастните се страхуват, а децата!

Възрастните се страхуват ,А ДЕЦАТА !
Напоследък светът на възрастните е изпъстрен с все повече и повече страхове – от глобалното затопляне, от войни и размирици, от покачване на цените на парното и тока "Грипппппппп"... Българинът се страхува все по-силно сутрин, когато прочете във вестника промените в поредния закон, страхува се през обедната си почивка, когато се сблъска с новите цени на готвените ястия, страхува се вечер, когато чуе по новинарските емисии за поредното избухване на агресия сред децата Страхува се за децата си, за бъдещето им... А децата? Те от какво се страхуват? Колко лесно ни е на нас, възрастните, да им заповядаме: „Я, не се страхувай! Не се излагай, ти си голямо момче/момиче!“А тях също ги е страх – от паяци, от зъболекар, че госпожата ще ги изпита точно когато не са учили, че пак са забравили тетрадката си с домашна работа и че какво ли още не... Все дреболии, ще си каже родителят, който за себе си смята, че се страхува от къде-къде по-сериозни и страшни неща. За жалост така мисли родителското мнозинство и точно това е причината децата да търсят помощ от училищните психолози.От страх да не им се присмее, децата първо разкриват неохотно страховете си – със свян и със сълзи на очи, – но накрая все пак изричат настойчивото„Помогнете ми!“Страховете съпътстват детето по целия му път до зрелостта. Страхът е съвършено естествена реакция, твърди психоложката Диана Хорсанд, но не тогава, когато той се превърне в доминанта на поведението ни. А иначе страховете следват дори някаква последователност на появяване през годините:
Новородените се боят от силни звуци и падания.
► Във възрастта около 10 месеца децата започват да се боят от непознати хора и да реагират на срещите с тях със силен плач.
► Около 1-годишна възраст детето се страхува от раздялата с майката и всяко нейно отсъствие е огласено от виковете на бебето.
► Децата на възраст от 2 до 5 години се страхуват да не загубят родителската любов и да останат сам-сами. Този страх би могъл да се усили и от това, че детето постъпва в ясла или в градина, или заради честите конфликти в семейството. През същия този период детето се страхува от страшните приказни персонажи.Психолозите от години спорят по въпроса, дали трябва, или не трябва да се четат страшни приказки на децата. Много от тях отиват дори в крайност да обвиняват Братя Грим или Андерсен, че са написали такива страшни приказки. Други пък ревностно защитават тезата, че детето рано или късно трябва да се срещне със страха и да изработи свои механизми за справяне с него. Приказните сюжети в този смисъл са най-подходящи – първо, защото страшилищата са въображаеми, и, второ, защото четящият приказката родител е здравата опора на детето в превъзмогването на този страх. Така малкият човек осъзнава, че след страха и напрежението отново може да се почувства спокойно.
Около 7-годишна възраст (и малко по-рано) много активен е страхът от тъмното Това е периодът, когато детето мисли предимно в картини и му се привиждат ужасяващи неща. Дървото в тъмното изглежда като змей, купчинката с книги на нощното шкафче – като някакво влечуго, което всеки момент ще тръгне към леглото, вратата – аха! – ще се отвори всеки момент и оттам ще влезе ужасна беззъба бабичка. Колко ли е сладък и спокоен сънят на това дете и как ли се чувства то сутрин, ако вече е тръгнало на училище? Преди години работих с дете, което не можеше да спи нощи наред заради закачена картина на стената –сюрреалистично произведение на изкуството, което в представите на детето всяка нощ се превръщало в гнездо на гущери. Детето се беше гърчило нощи наред от ужас, докато не сподели проблема си в моя кабинет, и последвалият разговор с родителите наложи сваляне на картината от стената. Е, изкуството загуби, но спечелихме спокойствие за детето.Малко след този случай друго дете заяви проблем, свързан със страх от нашествие на НЛО. Скърцането на пода в стаята и люшкането на отвореното крило на прозореца от вятъра го карали да вярва, че нашествениците идват. Беше си измислило въображаем диалог с тях, в който го удряло на молба да не го вземат на чуждата планета. Поредица от срещи с детето, както и елиминирането на тревожните шумове върнаха психическия му комфорт.
Във възрастта между 5 и 7 години се активизира и страхът от тръгване на училище и за жалост в много лоша комбинация с него – страхът от закъсняване. Виждали ли сте момиченца и момченца с раници на гръб, които бързат за училище презглава, ужасени, че звънецът вече е бил? Тези деца плачат и се сърдят на родителя, който ги води, че ще закъснеят (малките за разлика от големите са изпълнителни и ходят навреме на училище).За децата, които със страх тръгват на училище на 15 септември, може да се пише много. Те трудно възприемат своята нова социална роля – било защото тя много е преекспонирана вкъщи, било пък защото детето не е подготвено за нея. Мисля си, че училищните психолози трябва да бъдат освободени от други ангажименти през първите два месеца от учебната година, за да могат да отделят необходимото внимание на тези иначе малки първокласници с големи проблеми.
Във възрастта между 7 и 12 години децата имат пред себе си предизвикателството да се справят с нова голяма група страхове: страха някой от родителите да не умре; страха да не ги набедят за лоши деца, както и страха от влечуги и/или природни бедствия.Спомням си случая с едно момиченце, което постоянно се сравняваше с съседката си по чин (а за зла беда, и по живеене). То все искаше да е като Ася. Да е облечено като Ася, да получава шестици като Ася, да умее да говори като Ася. Страхуваше се, че самото то не е толкова успяващо като Ася, а искаше да бъде, защото родителите му боготворяха същата тази Ася. Ако Ася вдигнеше ръка, то, дори и да знаеше отговора, се свиваше в черупката си, ако Ася кажеше, че има домашно, то заявяваше, че няма, и криеше тетрадката си в чантата и т.н., и т. н. Седнах с това дете и направихме списък на неговите положителни качества, на уменията, които го правят специално и уникално. Днес този списък стои закачен на хладилника в дома на семейството и всеки път, когато родителите му споменат името Ася, то поставя под списъка огромна червена удивителна, която трябва да им напомни, че то също има качества, и с усмивка напуска кухнята.
От 12- до 16-годшна възраст тийнейджърите изживяват едни от най– сложните страхове, а именно страхада не загубиш себе си Задачата им е сложна – хем да отстояват индивидуалността си, хем да се приобщят без проблеми към групата. Затова те постоянно се питат дали са достатъчно умни, или пък достатъчно красиви... Ако изпитват и най-малко съмнение в своя интелект, се съсредоточават върху своята външност. А ако се окаже, че и тя не е наред, тогава може да се стигне до... анорексия и до помощ от психолозите.
За профилактика на детските страхове Хорсанд „предписва“ няколко правила за родители:
► Бащата трябва да съдейства на детето при неговото прохождане, защото мъжете се отнасят много по-спокойно към неизбежните падания.
► Препоръчително е борбата с детските страхове да започне, преди детето да е тръгнало на училище. В по-късна възраст страховете се бетонират, наслагват се един върху друг и психологът или родителят се затрудняват да открият причината за тях.
► Ако родителят има еднакъв страх с този на детето, добре е първо той да се справи с него. Иначе постоянно ще го предава на детето си. По правило страховете идват и си отиват с възрастта не се засилват и задържат, ако възрастните, с които живее детето, са уверени в себе си личности, а домът, в който то живее, е пропит от спокойна атмосфера. Детето, което е получило любовта на възрастните, чуло е похвали по свой адрес и е уверено в това, че във всеки един момент ще бъде подкрепено, ако това се налага, много лесно преодолява страховете си. Доказателство за това е, че уверените в себе си деца много рядко сънуват кошмари.


понеделник, 2 ноември 2009 г.

кога приключва любовта

Кога приключва любовта
Любов, неописуемо преживяване, което е способно да преобърне целия ви живот, да ви накара да се почуствате великолепно и това да не свършва... Любовта е ключът към щастието и успехите в най-различни области в жизнения път на човека, но дали тя е вечна? Има най-различни времеви граници, в които настъпва любовта и в които тя прекъсва да съществува, оттук идва и въпроса колко дълго трае любовта?
Влюбване
Различно е времето, за което можете вече да летите от любов, това може да стане за 10 секунди, а може да отнеме и повече време... И все пак влюбването от пръв поглед е абсолютно уникално явление, един миг и вече вие сте влюбен. Това мигновено реагира на вашите сетива, променя почти всичко, защото вие вече сте отишли в света на любовта, но докога?
Колко време трае любовта?Вечна ли е тя, или неизбежно тя се превръща в ежедневие, отминава и става навик да се живее и общува интимно с отсрещния човек. Много са интерпретациите за това, как продължава любовта, доколко тя е вечна и дали е възможно въобще тя да не угасне. Аз няма да се опитвам да променям вашето мнение, затова какви са вашите представи за любовта, по отношение на нейната продължителност, но ще спомена няколко факта, изразяващи се в типични видове на продължителност на любовта...
- 3 месеца, и любовта вече е далеч от вас. Типична продължителност на една връзка е три месеца, но тук по-скоро не става въпрос за любов, отколкото за една заблудена представа, че сте се влюбили, а всъщност сте усетили силни симпатии и приятни чувства при контакт с вашия/та бивш любим/а. Това е и причината за толкова кратко време връзката да прекъсне, тъй като тя реално не съществува и едва ли би съществувала, при положение, че угасва толкова скоро...
- 6 месеца, при тази продължителност, любовта започва да разкрива своя потенциал. Ако през първите 3 месеца на една нова връзка, партньорите е възможно да усещат и разчистват някакви предишни отношения, с предходни връзки, то след този период, ако любовта я има, то тя е точно в началната си и най-фантастична фаза. Това е фазата, когато човекът вижда само един свят и това е любимият - периодът, в който емоциите са в своя разгар... Но това свършва, точно за 6 месеца, любовта угасва. Причина в този случай може да бъде нещо неочаквано, възможно е дори осъзнаване, че всъщност любовта не е била толкова истинска, а по-скоро заблуда. Вероятността връзката да прекъсне след 6 месечен период, при неочаквано събитие е твърде вероятно, тъй като партньорът може да осъзнае, че все още любовта му не се е превърнал в начин на живот...
- 3 години, това е най-честата продължителност и за нея пише и известният френски автор Фредерик Бегбеде, който хвърля в ужасни мисли влюбените двойки, които доближават тригодишния си период... Това има и своето обяснение, предполага се, че процесът от първата година, когато емоциите взимат връх, преминавайки във втората година,когато двойките придобиват чувство за стабилност, намирайки опора в своя любим и свиквайки в отношенията си. Отива в следващата фаза, когато идва третата година и се появява т.нар любовна изчерпаемост, когато чувството за липса на нови неща във връзката, придружено с усещането, че сте се изчерпали, откъм разговори и отношение нахлува във вашето съзнание, всичко това поразява любовната връзка, а самата любов изстива. Точно това е периодът, когато може да се усети как от любов, отношенията преминават в навик на съжителство... Но отново и в този случай, може би е добре да се замислим доколко човекът до вас е бил вашата любов или всъщност все още не сте го открили и вярвате във вечната любов, защото аз вярвам в нея, ако не като двустранно отношение, поне като едностранна истинска любов, защото трудно и двете страни обичат еднакво силно...

има ли щастлива любов

Има ли щастлива любов? Как отношенията баща–дъщеря и майка–син предопределят любовния ни живот
Няма нищо по-трудно от любовта и нищо по-сложно от живота по двама. Изхождайки от психоаналитичната си практика, Ги Корно ни разкрива скритите механизми, които направляват поведението ни и предопределят живота в двойката. Взаимоотношенията родители–деца обуславят непосредствено любовния ни избор и отекват върху терена на любовта. Така мълчанието на бащата може да роди „прекалено обичащата жена“ или излишъкът на майчини грижи –„мъжа, който се страхува да обича“. Когато двамата се срещнат, резултатът е невъзможната двойка.
Съществува ли тогава щастлива любов? Да, отговаря Ги Корно, но само при условие, че конфликтите се превърнат в повод да осъзнаем раните, преживени в детството, и да се излекуваме от тях. Любовта е сложна алхимия, която „става“ само когато сме завоювали истинска близост със себе си. Преди всичко трябва да се научим да обичаме себе си, за да овладеем нелекото изкуство да обичаме другия.