причини за гнева

Причини за гнева
Когато другите са ни наскърбили или не са оправдали нашето доверие, ние започваме да се гневим. Наскърбението, което ни е нанесено , почти винаги поражда гняв. Гневът е реакция на причинената болка, нараненост, загуба, на фрустрациите, свързани със ситуации, които не могат да бъдат контролирани от нас.Гневът е интерперсонален феномен и в повечето случаи е насочен към "значимия друг" . Изпитващият гняв е изложен на : физически проблеми, емоционална дистанцираност, враждебност, загуба на самоуважение, неуважение към другите, влошаване на връзките, напрежение. Гневът е свързан с яростта, възмущението, враждебността, раздразнението, досадата, отмъстителността, негодуванието, злобата, неприязънта, презрението, огорчението, омразата, беса ; разлюляването, отвращението, завистта, ревността, мъката.
Това са случаите, когато се чувстваме наранени или безсилни да изразим своите чувства или да се самоутвърдим. Тогава напиращият гняв ни кара да направим нещо, което може да се изрази в обида, нараняване, отмъщение или нещо друго. Когато се чувстваме разгневени на другия, ние сме изпълнени с възмущение и изразяването на гнева изглежда напълно сраведливо.За съжаление изразяването на гнева може да има и немалко вредни последици :
Гневът винаги е насочен към другия, за да сте сигурни, че ще му причините болка, за да видите болезнената реакция; ако успеете, можете да продължите и в бъдеще и така ще имате контрол, но ако гневната реакция е силна и загубите контрол върху нея, тогава болката, която ще причините, ще бъде много по-голяма от тази, която сте искали да причините, и тогава на вас могат да погледнат като на омразен и отмъстителен човек.
Ако гневът стане обичаем начин на реагиране , другият може да използва миналия си опит от срещите с гнева, за да се предпази от неговото действие и така да го обезсмисли.
Гневът може да доведе до отдръпване и отчуждение на другия, когато разгневени очакваме от другия да ни се извини за наранеността, в отговор той може да си отмъсти, като се отдръпне и затвори в себе си; това може да ни натъжи и нарани още повече, да засили страховете, че можем да бъдем отхвърлени и изоставени.
Ако гневът е силен и прерасне в отмъщение, това означава да се нанесе болка, която е много по-голяма от нанесената ми болка, гневът преминава в отмъстителност, която неминуемо ще породи у другия желание за не по-малка отмъсттелност, така отмъстителността ще започне да поражда по-голяма отмъстителност, което ще отрови отношенията.
Защо все пак така лесно се поддаваме на гнева и достигаме до враждебност към другия ?Може би основната причина е страхът да не ни укоряват, оскърбяват, насилват, използват, страгът, че другите ще ни възприемат като недостойни, нежелаещи да изпълняват задълженията си, когато сме безсилни да изразим своите преживявания и да отстоим позицията си.За да се сравим с гнева, много по-добре би било, ако се опитаме да го разберем, да открием разрушителните мисли, които го пораждат.
Нека да разгледаме следния диалог :"- Няма ли да дойдеш веднъж навреме!- Не ми казвай какво да правя! Не си точно ти човекът, който да ми държи сметка.- Но Аз се притесних, че ще закъснеем за твоята среща.- Този път наистина ме вбеси! Не искам повече да отивам никъде с теб !"Какво се крие зад изразения гняв ?След време разгневеният споделя, че мислите, които са му минали в този момент през главата, са: "Отново иска да ми покаже, че сам не мога да направя нищо и че ако не е тя, да се погрижи за всичко, даже и за моите неща, Аз ще се проваля.Ако тя действително би искала да направи нещо за мен, би трябвало да не ми говори така."
Тези мисли са задали възприемането на ситуацията като нараняваща, а в поведението на другия - като злонамеренои обидно, и това е отключило гнева. Може би при други мисли, представящи ситуацията не като оскърбяваща, чувството на гняв не би се проявило.За да се справим с гнева, е необходимо да погледнем на случилото се от друга гледна точка.