Иван Игов: Родното училище е рекордьор по агресия
11 март 2009, в.Стандарт
Децата играят на война. С истински оръжия. Убийствата ни изглеждат много и страшни. А всяка година губим и над 50 малчугани, които пък се самоубиват. Да посегнеш на себе си - това също е агресия. Но насочена навътре. Това обяснява в анализ за в. "Стандарт" психологът Иван Игов.
"Нищо не мога, аз пак не се справям, всичко около мен е скапано!" - така се чувстват децата днес. Агресията всъщност се провокира от неумението да се справиш. Имаш цели, които не можеш и не знаеш как да постигнеш. Това е дефицит в сферата на възпитанието. А за него има много виновници.
На първо място, естествено е семейството. А във всяко трето проблемите се решават с насилие. На улицата агресията също е основният начин за справяне. И за съжаление и медиите, и интернет толерират насилието като модел за подражание. И когато нямаш нужния жизнен опит, правиш най-лесното - копираш. Има ли изход? Да, само институциите трябва да се намесят.
Но не с наказания и забрани.Тоталитарният модел разкрива, че си безпомощен. Не знаеш как да действаш и прилагаш "насилие срещу насилие". А понякога се налага да си обърнеш другата буза - особено, когато става дума за деца.
Какво трябва да направят институциите? На първо място, да сведат насилието в семейството до минимум. Днес децата жертви са невидими. Дори да срещнем такова хлапе, го подминаваме. Защото е чуждо. И докато не разберем, че всяко страдащо дете е "нашето дете", няма да се оправим. Има и друга алтернатива - ако малчуганът не може да получи социални умения в семейството, неговият шанс е в училище. Там е мястото някой да го види, да оцени потенциала му и да го насочи. Агресивните тийнейджъри са онези деца, които не сме забелязали, не сме подпомогнали, не сме възпитали като малки. Но за това трябват специалисти. А учителите просто не са подготвени.Не съществува и психологическо обслужване на образованието. Системата трябва да се промени. И то - бързо. Да се въведат не наказателни принципи за работа с децата, а стимулиращи. От година и половина например ръководя проект, финансиран от УНИЦЕФ - "Училище без насилие". Да, не откриваме топлата вода. Работим по норвежки модел, който се използва в цял свят. Децата сами изграждат правила. И наказания няма. Резултатите са невероятни. И такива модерни практики трябва да се въведат навсякъде - особено в началния курс. Достатъчни са само 3-4 прости стъпки, дори не струват много пари. И няма да глътнат повече от няколко милиона, които лесно ще се спестят от депутатски командировки.
Вместо това от просветното министерство опитват да пробутат безумни закони - като този за училищното образование. Законът допуска дете на 6 години да се наказва с принудителен труд. Това го няма и в талибанските държави! Как може да ти хрумне?! Ако започнем да ги санкционираме по същия начин, по който пияният родител ги пребива вкъщи вечер, с какво се различаваме от него?! Училището се е превърнало в "обучилище". И децата се чувстват все по не на мястото си в него. Да не говорим, че родното училище е рекордьор по агресия. Според последните данни около 25 на сто от учениците във всеки клас са били пряка и косвена жертва на насилие.
И ако нищо не се промени, ще загубим цяло поколение. По време на кризата вече "изпуснахме" едно. И то вече започва да излиза по улиците и да пита: "Абе, какво направихте с нас?!" Какво да им отговорим? И сега искаме да загубим още едно поколение, защото някой си чиновник не иска да си признае, че е профан. Още преди години ние, психолозите, предупредихме - не вземем ли мерки, насилието сред децата ще ескалира. Убийствата ще стават все повече и повече. За съжаление излязохме прави. Най-страшното е, че и по-лошо ще става. Излиза първото осакатено поколение - представете си! Защото не е тайна, че децата, които са били насилници, стават престъпници. Според статистиката 60% от тях по-късно имат проблеми със закона. А 40 на сто стават рецидивисти.
Ние сами си отглеждаме бъдещите престъпници. Раснат пред очите ни, а нехаем.В същото време тръбим, че сме християни. Ходим да палим свещи и да благодарим на Исус, че ни бил спасил. Как ни е спасил? С агресия ли? Тук лъсва парадоксът - това, в което се кълнем, и онова, което правим на практика. Безобразно е! А малчуганите го попиват. И това лицемерие е една от причините за "войната на децата". Защото много години бяхме слепи. И се оставихме идиотите да ни водят. Особено в образованието. Ако някъде има кочина, тя е в МОН. Но сякаш прекалено много се вглеждаме в еврофондовете и забравяме какво се случва с децата. Да, днес ще съсипеш някоя магистрала, но един ден все някой ще я построи. Но ако съсипеш едно поколение, какво следва после?!
1 коментар:
Според мен, насилието в училище е начин на отделните ученици да постигнат репутация. Децата в училище се делят главно на две групи: Тези, които насилват и тези, които биват биват насилвани. Смяната на учебно заведение за ученика не означава пряка връзка с нови лица, съученици и учители, а началото на една нова борба за репутация - в коя група ще се приобщиш. Да притежаваш репутация в училище вече не означава, че си добър ученик със страхотен успех, а че си този, от когото се боят. Самото разбиране на децата за пребиваването в училище се е променило. Те не отиват на училище за да покажат и получат знания, а да покажат на другите ученици, че те са там. От ден на ден ставам свидетел на деца с по две, три години по-малки, да карат големи ученици да предоставят наличните си пари - а те го правят... Училището се променя от ден на ден и аз мисля, че вариянтът с правилата на учениците щеше да бъде успешен ако бе по навременен. Мисля, че друг вариянт може да бъде премахването на оценките, защото те не трябва да бъдат показателят, за който се борим, а дефакто от тях зависи бъдещето ни. Мисля, че насилието бавно завладява света ни и вече е малко късно да мислим за разрешаването на този проблем.
Публикуване на коментар