Децата ни...

     "Като родител казвате "Тя е длъжна да… Искам тя да…" И се оглеждате за модел, който детето ви да последва. И търсите живот, който дъщеря ви да има. Игнорирате факта, че всичко около вас е посредственост и баналност. Хората се скитат наоколо, щъкат, суетят се за малки проблеми, течащи амбиции, невдъхновени цели, неизпълнени надежди, вечни копнежи. Къде е щастието? Какво точно представлява? Знаете ли пътя към него? Съществуват ли тези, които може да го знаят? Ще бъдете ли равни със задачата? Как човек може да очаква бъдещето и да предлага защита? Детето е като пеперуда, която се носи под поройния дъжд на живота. Как да го напоите със сила, без да нарушавате лекотата на полета? Как да го възпитате, без да намокрите крилите му? Трябва ли човек да предложи собствения си пример, помощ, съвет и думи? Ами ако ги отхвърли всичките? Просто помнете: Дете, гладно за съвети и посока ще ги погълне, ще ги насочи и асимилира. Прехранено с морални правила, детето ще страда от отвращение."
     "Детето е парченце пергамент, старателно изрисуван с дребни йероглифи, само съвсем малка част от които вие някога ще бъдете способни да дешифрирате.”

     • Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.

     • Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така... Това е необратимият закон на благодарността.

     • Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.

     • Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.

      • Не го унижавай!

      • Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.

      • Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.

      • Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.

      • Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.

      • Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.